С този закон се уреждат условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, които застрашават или увреждат обществения интерес и правото на Европейския съюз, както и редът и условията за подаване и разглеждане на такива сигнали или публично оповестена информация.

Лицата, които подават сигнали играят важна роля в разкриването на незаконни или неетични дейности в рамките на организациите, но те често са изправени пред негативни последици. За да защити тези лица, Европейският съюз (ЕС) въведе през 2019г. Директивата за лицата, подаващи сигнали за нередности. Тази директива предоставя рамка за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и насърчаване на подаването на сигнал при неправомерни действия. Тя изисква всички държави-членки на ЕС да установят правила за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, по последователен начин. В България този закон влиза в сила от 04.05.2023 г.

Директивата се прилага както за публичния, така и за частния сектор и обхваща широк спектър от области, включително обществени поръчки, финансови услуги, безопасност на продуктите, опазване на околната среда и др.

Подаване на сигнали

Една от основните характеристики на директивата е създаването на безопасни канали за подаване на сигнали. От държавите-членки се изисква да създадат вътрешни канали в организациите и да предоставят външни канали за ситуации, при които вътрешното докладване не е възможно или не е подходящо. Тези канали трябва да бъдат достъпни, лесни за употреба и да гарантират поверителността на подателя на сигнал. Централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, на които такава защита се предоставя по смисъла на този закон, е Комисията за защита на личните данни. За целите на проверката на сигналите и публично оповестените информации за нарушения, както и за предприемането на съответните действия за предотвратяване на нарушенията или за отстраняване на последиците от тях, Комисията препраща сигналите незабавно, но не по-късно от 7 дни след тяхното получаване, до органа, компетентен по предмета на сигнала, напр. до Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите, Министъра на финансите, и др.

Защита за лицата подаващи сигнали

Директивата също така забранява наказанията срещу подателите на сигнали, включително уволнение, понижение и други форми на дискриминация. Лицата, подаващи сигнали за нередности, които са подложени на такова наказание, могат да потърсят правна защита и обезщетение чрез съдебната система.

Задължени субекти

Директивата за лицата, подаващи сигнали за нередности, се прилага за широк кръг организации, както в публичния, така и в частния сектор, които отговарят на определени критерии. По-конкретно, директивата се прилага за организации с 50 или повече служители, както и за общини с население над 10 000 души.

Директивата се прилага за широк набор от области, включително обществени поръчки, финансови услуги, безопасност на продуктите, опазване на околната среда, обществено здраве и защита на потребителите, наред с други. Това означава, че организациите, работещи в тези области, независимо дали са публични или частни, ще бъдат задължени да спазват директивата.

Законът в България

Новият закон, който ще влезе в сила в България през май тази година е значителна стъпка към защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, и насърчаването на докладването на неправомерни действия. Той предоставя ясна рамка за установяване на последователни и ефективни защити за лицата, подаващи сигнали за нередности. Като осигурява безопасни канали за докладване, защитава лицата, подаващи сигнали за нередности, от отмъщение и насърчава анонимното докладване, законът ще спомогне за насърчаване на прозрачността и отчетността както в публичния, така и в частния сектор.